Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.05.2008 21:14 - За книгата „Малкият принц”
Автор: goran Категория: Лични дневници   
Прочетен: 22149 Коментари: 20 Гласове:
5

Последна промяна: 13.04.2012 22:52


image
          Има книги, които всички са чели или ако не са, то многократно са чували за тях и многократно са си мислили да ги прочетат.
          „Малкият принц” е една от тези книги, които много пъти съм се канел да потърся и да прочета, но ... няма по-лесно нещо от това да реших да прочетеш книга, също като с отказването от цигарите.:-) (Не пуша, но със заричането по книгите имам много опит.)
          И така, сигурно и още много време щях да си остана само с пожеланието да прочета книгата за патилата на малкия принц, ако на скоро гостувайки в приятелския литературния клуб на
Zonko (“Първи впечатления от последно прочетеното”) “неволно” не се зачетох в негов постинг за книгата. После прочетох коментарите и ... прочетох и книгата.:-)    
             
          И така.:-) 
          Хареса ми:-) – не малкият принц, а текста и картинките:-) – дори мисля някой ден, да кажем „след десет години” (или по-скоро след пет) да препрочета историята за малкият принц.
image
          Иначе ако трябва да си избера герой, по-скоро си падам по лисицата – дори бих и казвал галено Лиса ако някой ден се запознаем и опознаем.:-)   
......................
          Докато четях Малкият принц „открих”, че не случайно всички се прехласват по Антоан дьо Сент-Екзюпери, не че книгата Малкият принц е гениална, но още от първите и редове се вижда, че автора и има какво да каже и, че знае как и кога да го каже.:-) 
          Иначе казано, зарибих се да прочета и други негови творби – усещам, че те ще ми бъдат още по-интересни.:-)

          Другите ми две „открития” са: Правотата в думите на Цонко, че Малкият принц е книга написана от: „Един млад образован човек, който пише бърза равносметчица ... Книжлето би могло спокойно да се нарече и дневник или блог без коментари”
          Както и че книгата е насочена навътре към автора и към девойките. (Спомените от детството, рисунките, поредица от мисли за единствената за Екзюпери жена (Розата) и тн.)
.........................
          Друго за книгата няма да ви казвам, няма и да цитирам – не бива.:-)
.........................
          А сега отивам да попрочета нещичко и за самия Антоан дьо Сент-Екзюпери – усещам, че си струва.:-)











Тагове:   мисли,   ЧЕТИВО,


Гласувай:
5



1. retsboc - Точно така се прави,
23.05.2008 21:40
специално с тази книга... ако мога да се изразя така:
Четеш я веднъж, примерно като малък и я разбираш по един начин.
Четеш я като тийнейджър и виждаш, че книгата ти казва нещо друго, нещо повече.
Четеш я като голям - превръщаш се във възрастен, виждаш, че ставаш от тези дето само се интересуват от цифри и не ги интересува какъв цвят е балона, а колко струва.

И всеки път кацането на планетите с Малкия Принц ти носи нещо ново. И всеки път се замисляш за поученията, които Лисицата дава. И за това как те са казани с такава сила и истина.

Мога да ти препоръчам една друга детска книжка, която носи доста мъдрост скрита зад глуповата наивност. Отново шедьовър - "Мечо Пух". Това мече казва неща, които, като се замислиш и проектираш в твоя свят, са голяма истина...

Поздрави!
цитирай
2. goran - :-) за концепцията :-)
23.05.2008 23:55
Retsboc, пожелавам ти винаги да имаш достатачно време да препрочиташ любимите си книги.:-)

За "Пух мечо" - за жалост преди 5-6 години така и не успях да прочета тази книга - тогава не ми допадна.

За сметка на това мога да препоръчам една друга "детска" книга - "Приказка за джунглата” от Ръдиард Киплинг
цитирай
3. buboleche - честно казано
24.05.2008 08:04
тая книга я намразих след като разбрах, че всякакви педофили и психопати я ползват като настолна книга за зарибяване. Много е хубава, ама като изгледаш един клип и после по случайност като една откачалка ти каже, че любимата му глава е 21, всичко ти се изяснява. :/
цитирай
4. goran - Буболече,
24.05.2008 14:08
Мисля, че редовете ти са прекалено тежка присъда за която и да е книга! Смятам, че нито една книга сам самичка не е състояние да направи човек по-добър или по-лош!

Разбира се книгите могат да бъдат „причина”, оправдание за много действия (добри или зли). Библията, Корана, текстовете на Аристотел, Питагор, Леонардо Да винчи, Нютон, Мартин Лутер, Волтер, Русо, Мария Кюри, Бекерел, Хитлер, Маркс, Адам Смит, Цилоковски, Паисий, Петър Берон, АтаТюрк и на хилядите други личности повлияли с творбите си развитието на човешката ни цивилизацията показват това. Сътвореното от всички тях е било използвано и за добро и зло!

Излиза, че Книгата носи голяма сила! – Всеки автор, всеки писател, волно или неволно се превръща в манипулатор на мнения, за това би трябвало всеки да пише със разбиране и отговорност към хората.

От другата страна всеки човек, четейки избира какво и как да възприеме! Колкото повече един човек наблюдава, действа, твори, чете, размишлява, фантазира толкова повече развива свой собствен мироглед и толкова по-малко се влияе от чуждите внушения!

Колкото повече, различни и стойностни книги е прочел един човек – толкова по-добре защитен ще бъде от манипулатори, проповедници, педофили и други и злонамерени гадини!

По-добре е детето да е прочело „Малкият принц” отколкото гадината, която иска да си играе с наивността му!
цитирай
5. buboleche - така е,
24.05.2008 20:11
знам че си прав, но факта си остава и от тогава си имам 20 наум за тая книга. Много е кофти..ама...
цитирай
6. goran - Buboleche,
24.05.2008 22:07
Да имаш едно на ум не е кофти, а си е потребно:-) ("Мисля, следователно съществувам" /Е. Кант/);-)
цитирай
7. goran - Sunhine:-)
24.05.2008 22:15
:-)
цитирай
8. verdji - Прочети, прочети
18.06.2008 13:10
и другите книги - по-различни са, но също толкова мъдри, но много описателни, особено ако харесваш небето. Това е човек, който разбира нещата, не просто пише за тях.
Айде няма за правя съпоставка с Коелю, че сега се сетих... неговите книги са много елементарни, но върху важни и дълбоки неща и изглеждат гениални, че всички да се прехласнат по тях. При Малкия принц е обратното. То ясно кой ми е любим автор:)
цитирай
9. goran - Verdji:-)))
19.06.2008 21:35
Да, усеща се кой е любимият ти автор:-)

А аз, сигурно скоро пак ще пиша за Екзюпери:-)

До нови срещи:-)
цитирай
10. анонимен - malkiq princ
18.09.2008 17:32
qako
цитирай
11. goran - Малкият принц - Да, ...
23.09.2008 17:22
той е малък, но е як:-))
цитирай
12. анонимен - malkiq princ
15.11.2008 20:07
MNOGO TAPOOOOOOOOOOOOOOOOOOOO
цитирай
13. slynchova - Ne se biah zamisliala - "Ma...
20.03.2009 21:53
Ne se biah zamisliala - "Malkiat princ" naistina e kato blog bez komentari :) Hubav blog. V nego edin dosta goliam % ot jenite, koito poznavam, sa potyrsili sebe si kato roza, a sa namerili bog znae kakvo...

Az lichno namerih v knigata samo tyga.
цитирай
14. goran - Да, за жалост книгата е тъжна, много тъжна.
23.03.2009 11:10
А Екзюпери е бил още съвсем млад. - Сигурно хич не му е било лесно.
цитирай
15. анонимен - malkia princ
19.08.2009 22:47
haresvam malkia princ.Knigata mi se struva mnogo 4ista i iskrena.Ne6tata sa prosti i iasni.Vsi4ko se kazva napravo i s to4nite dumi.Ne mislia 4e vsi4ki jeni se sravniavat s rozata.E hubavo e niakoi da te obi4a kato malkia princ.Mislia 4e dvamata sa 4udesna dvoika.No moje bi opitomiavaneto kato izraz za spriateliavane mi e nai liubimoto
цитирай
16. goran - #15
21.08.2009 16:13
"Knigata mi se struva mnogo 4ista i iskrena.Ne6tata sa prosti i iasni.Vsi4ko se kazva napravo i s to4nite dumi." - добре казано:-)

За "опитомяването" - не я харесвам тази дума, според мен по-истинската и позитивна дума е сближаване.:-) За жалост не знам френски език за да мога да провеяря как в действителност е казано в оригиналната творба.

Но безспорно взаимно опознаване и повляване за, което говори Екзюпери е част от всяко истинско общуване в резултат на желанието ни да се сближим с хората, на които държим, и които обичаме.:-)
цитирай
17. goran - :-)
10.11.2009 20:11
:-)
цитирай
18. анонимен - kristiana - Малкят принц
18.11.2009 16:55
Тази книга я "открих" и прочетох на 11 години. Още тогава ми стана една от любимите. Сега когато съм тъжна често посягам към нея. Защото знам, че там ще открия забравените от хората неща и надежда. Не сме ли всички ние дълбоко в себе си малки принцове и принцеси?! Може би да, може би не. Всеки знае за себе си. Пазете чистотата на душите си...и другите книги - по-различни са, но също толкова мъдри, но много описателни, особено ако харесваш небето. Това е човек, който разбира нещата, не просто пише за тях.
Айде няма за правя съпоставка с Коелю, че сега се сетих... неговите книги са много елементарни, но върху важни и дълбоки неща и изглеждат гениални, че всички да се прехласнат по тях. При Малкия принц е обратното. То ясно кой ми е любим автор:)
цитирай
19. goran - Привет Кристина:-) Приятно ми е да се запознаем:-) Благодаря за коментара;-)
19.11.2009 18:05
За любимият ви автор - за жалост не познавам живота и творбите на Антоан дьо Сент-Екзюпери, освен тази най-известна творба, но мисля, че разбирам защо ви допада.;-)

За мен „Малкият принц” е много личен и истински звучащ „разказ” – не като роман, а по-скоро като личен дневник. Подозирам, че именно това, човешките качества и широки хоризонти на автора са причина за огромната популярност на творбата:-)
цитирай
20. анонимен - И какво ви накара да си спомните т...
17.12.2011 18:29
И какво ви накара да си спомните точно за ,,Малкия принц".И за ...розата?Перифразирано посланието звучи за мен по този начин-Ако се грижиш за нещо, то става за теб единствено на света измежду много други:)
цитирай
Търсене