„Гейтуей” I

 

1.

            „Казвам се Робинете Бродхед, макар че съм мъж. Моят психоаналитик (който няма име, тъй като е машина, но аз го наричам Зигфрид Фон Шринк) често си прави шеги с този факт, ако приемем, че един компютър изобщо може да се шегува.

             ...

             Какво чувствам ли? За стотен път ти казвам, че се чувствам щастлив. Нямам никакви проблеми. Защо да не се чувствам щастлив? ...

            - Няма нищо лошо в това да кажеш какво чувстваш – продължи той примирително. ...

            - Чудех се защо ли си губя времето с тези сеанси ... Богат съм. Изглеждам доста добре. Не съм много стар и освен това имам право на пълно здравно обслужване ...

            ...

            Мразех да ми задава същите въпроси, които си задавах сам. Не му отговорих.”

(Така започва книгата – това са първите абзаци от първата глава на „Гейтуей”.)

 

            „Аз бях космонавт-изследовател, а Шики беше най-обикновен боклукчия ... (После се оказва, че не е точно така)

            ...След като почистеше идеално, дори и около корените на малките храстчета, които лично бе засадил и подкастрил, той вземаше шепа малки камъчета, капачки от бутилки и парченца хартия – същите онези, които само малко преди това бе почистил – и ги поставяше точно там, където са били. Истински чудак!”

 

2.

„От както се помня винаги съм искал да стана изследовател.”

 

„Не знам дали някога сте работили в мини за храна ... никак не са привлекателни.

            ...

            Животът беше скучен: работехме, а в свободното си време задиряхме чужди жени, играехме на лотария. И много пиехме.”

 ----------------------------------------------------------------------

ХИЧИЯНСКИ ПАВИЛИОН

Директно от разрушените тунели на Венера

Редки култови предмети

...

Поразителни научни открития

...

ТЕЗИ   ФАНТАСТИЧНИ  ПРЕДМЕТИ

СА  ПО-СТАРИ  ОТ  ЧОВЕЧЕСТВОТО!

---------------------------------------------------------------------

            „За извличане на земното масло рудата се нагрява и се разширява като пуканка.

...

            Невероятно! Някога нефтът направо е бликал от земните недра, а са го използвали само за гориво за автомобили.”

  

4.

„И така, това беше Гейтуей ...

            Астероид! Или може би ядро на комета! ... Отвътре беше вход към вселената.”

             „Когато хората започнали да ровят повърхността на Венера, открили хичиянски жилища.

            Не намерили обаче никакви хичиянци. Кои са били тези същества ...

            После някой намерил хичиянска карта на Слънчевата система. После Силвестър Маклейн, който до тогава не бил известен с нищо, намерил един хичиянски кораб и пристигнал на Гейтуей ...

            Вътре бяха звездите.

            Вътре, за да бъда по-малко поетичен и повече прагматичен, имаше почти хиляда малки космически кораби, приличащи на гъби ...

            Никой не беше успял да разбере какви са двигателите на тези „шапки”, нито пък как се управляват.”

  

Гейтуей II

- Преполовен път -          

             „Любихме се внимателно и бавно, а после когато разбрах, че нищо няма да и стане, буйно и страстно. После се хранихме, излежавахме се и се прегръщахме, докато отново стигнахме до любов. След това просто дремехме и се ухажвахме взаимно, докато Еси не изкоментира зад гърба ми:

      - Доста впечатляващо изпълнение за такъв стар пръч, Робин.”

 

„Според всички данни, които Алберт (програма ала Айнщайн) можеше да събере, пътуването трябваше да продължи точно 22 дни. Не е много дълго стига човек да не е затворен в кораб (сам в космически кораб), който е натоварен до краен предел.”

- * -
„Той имаше машина, която можеше да унищожи всякакъв брой древни ...

Но освен рискът стоеше въпросът за цената.

Цената беше може би изтребление на цялото население от живи, интелигентни същества. Наистина те бяха отвлекли жена му, но не и бяха сторили нищо лошо. И, както и да се мъчеше, Пол не можеше да се убеди, че има право да ги изтреби.”

 

„Дори и в края на своя полезен живот Най-древният беше една превъзходна машина ...

Само ако можеше да ги хване ... Но не можеше. Огромното му тяло не можеше да се движи по тесните коридори на артефакта ...

Най-древният не познаваше болката ... Той загина.

Съществата от плът и кръв контролираха неговите артефакти.„

 - * -

„Разбира се Робин, - Той изчука лулата си. (Алберт) Загледан в мен.

- Е – каза той, - най-напред технологията. Ние знаем общата теория на хичиянския двигател и вече имаме радио за комуникация със свръх светлина скорост.”

 - * -

„Целта на юбилейната среща била да се разгледа хичиянското решение за оттегляне в черна дупка и да се обсъди какво друго може да се направи.

...

Когато хичиянците разбрали, че Вселената не само трябва да се унищожи, за да се изгради отново, но и че някой го прави, били ужасени ...

Най-после, помисли си Капитанът тъжно, когато те се върнат отново да окупират тази вселена, която са променили, за да отговаря на техните капризи, те ще трябва да се справят с онези другите, преди да се справят с нас.”                 

 ...................................

 Как четете романите? – на порции, на един дъх или с лист и молив, записвайки всяка интересна мисъл? 
            Аз обичам да чета на един дъх – по някога е много изтощително, но когато историята и развитието на действието са ми интересни, просто не мога да чета по друг начин.:-)
            Има, обаче книги, които чета на един дъх, но ми се иска, и да взема „молив” в ръка да си записвам. Тогава става трудно – как да си водя бележки и да преписвам абзаци, когато не искам да се откъсвам от действието в книгата или когато чета в градския транспорт и не мога да пиша? – Разбира се запомням част от емоцията  – но за чувствата, въображаемите картини трудно се пише?

Затова намислих този път първо ще напиша няколко цитата и после ще разказвам за книгата – да де, ама като четох „Гейтуей 1” и „Гейтуе 2” главно в автобуса?! - искам, и ще публикувам цитати, но не знам точно кога ще успя да отделя време, отново да погледна книгите.        

.......................................

             „Гейтуей” – не е една книга, а четири!
            Но „Гейтуей” не е сага! – героите са едни, но действието, времето, мястото и дори стила на автора са доста различени. (Предполагам, че книгите са писани с големи интервали от време помежду им.)
           Преди години, може би преди десет, прочетох и четирите книги от „сагата” – прочетох първите две на един дъх, след време намерих третата, а после и четвъртата.:-) – Тогава книгите много ми харесаха, особено първите две.   

             Седмици наред хвалих книгите пред приятели.:-) Но годините си минаха и аз забравих и героите, и сюжета на книгите – остана ми само спомен от емоцията.:-))) 

             Само спомен, но усмихнат и изпълнен с емоция:.-) –  малък спомен, но достатъчен да ме накара да подскоча от радост виждайки „Гейтуей I и II” сред другите книги на старо. 

             Минута-две по-късно, пътувайки в автобуса, вече четях първата книга  – четири дни по-късно бях прочел и двете книги от корица до корица.:-))

 ....................................... 

             Докато четях „Гейтуей I” осъзнах, че не си спомням нищо от предишното и прочитане преди 10 години. Изпитах и малко разочарование – беше ми интересна, но къде беше онова уникално зрънце което някога така ме е развълнувало?! – Вярно „Гейтуей I” е различна, дори много различна книга. Гглавният герой – Боб, Боби, Роб, Роби, Бродхед (всичките са имена на един и същи човек) е нормален леко смахнат тип, които обаче през цялото действие е на психотерапия. Всичко, което четем са негови спомени или разговори с психо-аналитик робот. Добавете към това леки сексуални отклонения; малко фантастика и мистерия; малко неочакваност и малко наука и ще получите същата каша като в „Гейтуей I”.:-)

             Все пак „кашата е вкусна”, а и към края на книгата ясно се усеща, че това е само ордьовър и основното ястие ще е толкова вкусно, че да си оближеш пръстите и да си поискаш допълнително.:-)

  
            И е точно така - „Гейтуей II” е много, много повече от предисторията на първата част. Действието и мащаба нарастват като експонента – от отделният човек до общо космичните закони.:-) 

            „Гейтуей II” е повече от увлекателно четиво, много повече – в тази книга има всичко – увлекателен сюжет; много фантастика, но и много наука; много общуване; много действие и още много и много от всичко.:-) 

 

           Така че, пожелайте ми късмет скоро да преоткрия и „Гейтуей III”.:-)

8 декември 2008 - За отправните точки и за романа Гейтуей III
         
          - От къде започва един град?
          - От началната си точка.
          - А коя е началната му точка?
          - Ами ... всичките му входни табели.
          - А от къде започва един град ако се движиш с влак?
          - Ами ... май от гарата.
          - А къде се намира гарата?
          - В нашия град е в центъра.:-)
          - :-) ... 
...................................................
          За романа - три мисли:
          От една страна думата „гейтуей” означава – врата, портал, шлюз, проход ...;  
          Второ, прочетох голяма част от книгите Гейтуей I, Гейтуей II в градския транспорт, и почти половината от Гейтуей III във влака.:-)
           Трето, книгата е хелп отправна точка, за пътешествие във времето и пространството на Гейтуей.
..................................................
            Третата част от сагата, не е толкова увлекателна колкото втората. Доста по-мудна е – като настроение и сюжет напомня по-скоро първата част, но като време обгражда хронологично и двете!
.................................................
            Гейтуей III, задава доста въпроси; генерира идеи; доизяснява, доизгражда сюжета и героите на сагата, създава силна завръзка:-)  и ... свършва точно там, на най-интересното място, точно преди развръзката.:-(
            Ако имате под ръка последната четвърта книга от поредицата това няма да ви е проблем, но ако я нямате ще се окажете в моята неудачна позиция - ще ви е доста тъжно, да не кажа криво! Затова внимавайте, ако сте стигнали до Гейтуей III, намерете си и Гейтуей IV и тогава започвайте с четенето.

2 януари 2009 г. - За романа Гейтуей IV

            Ако вече сте прочели Гейтуей III, любопитството ви рано или късно ще ви изиграе номер и ще ви срещне с Гейтуей IV.
            Хей, сега да не си помислите, че романа не е интересен! Ако сте миролюбив любител на киберпънка, който не си пада по екшъна може дори да останете очарован.:)
            Така де, мой си е проблема, че не обичам матричните уравнения, виртуалните реалности и езиковите каламбури – не знам защо, но не ме влачат.
            Предпочитам от по-лесните детерминанти до трета степен, живата реалност и обикновената фантастика – без пародиите на Тери Пратчет, „Галактическите сопаджии” и „Властелините с пръстени по ръцете”.
........................................
            Уф, ... сега, след като прочетох цялата сага от Гейтуей I до Гейтуей IV наистина не знам какво да кажа.
            Докато четях първият роман си мислех, че е едно доста хахо четиво, но пък и доста лично и доста различно. Втората книга ми бе супер интересна.:-)))
            Третата – Гейтуей III, ми се стори доста по-ленива от втората, но пък какво интро, биваше си го, а и авторовия елемент отново излезе на сцената. Четвъртата книга, ами ... не я четох подробно (прескочих доста страници) - за жалост не е на нивото на предишните три, но в името на това да съм прочел цялата история за Гейтуей я дочетох.

Ето И още няколко любопитни книги, който прочетох през последните години:

ЕОН от Грег Беър

Закъснял постинг за буквите, книгите и четенето

„Трудно е да бъдеш бог” от Аркадий и Борис Стругацки

За фантастиката, и за романа „Войната на ъплифта” от Дейвид Брин

За Жул Верн и книгите му „Капитан Немо”, „Две години ваканция” и „Децата на капитан Грант”

За романите фантастика „Гейтуей I, II, III, IV” – от Фредерик Пол

„Денят на възраждането” от Сакьо Комацу - книга номер 87 от поредица „Галактика”

Моята среща с романите на Урсула Ле Гуин

 

http://www.chitanka.info:82/lib/author/%D0%A4%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA+%D0%9F%D0%BE%D0%BB

В подземния свят вече съм известен като Зонеца;)

Благодаря ти Зонец:-)

Знаеш ли, аз просто съчетавам - чета с молив и отбелязвам в книгата, а после преписвам някои мисли във велик тефтер :)

Благодаря за споделянето :)

Mоже ли такова нещо, да драскаш по книгите?!:-)
То и аз така правя, стига книгата да е моя:-))) - но не признавам, че ако ме чуят няколко приятели и истинските фенове на книгите веднага ще ми скочат.
Но и без почертаване не става?! - като искаш да съчетаеш полезното с приятното няма начин да минеш без жертва.

Радостинке Пакостинкова:-) - радвам се, че се отби на гости:-) - пак да дойдеш:)

Пс.:Вярно ли, всичко си записваш във велик, иден тефтер? - Мога ли да те помолия да ми напишеш някой от последните цитати?

Ама и аз съм ценител на книгите и само с моливче си пиша по тях ;)
А идейните цитати в тефтерите ми са само от книги, които аз съм прочела и които мен са ме докоснали, за да мога като си чета писанките да си спомням за книгите и усещането. Ако вписвам неща, които не съм чела ще започна да се чудя кое от къде е и дали съм го чела или съм го преписала и ще се объркам. Аз лесно се обърквам, а не обичам и затова...само цитати от книги, които съм чела аз.
На приятелите, ценители, кажи, че моливчето не се брои ;)

;-)

Ей, ти, сенчест тип, може ли да даваш на момчето да се мъчи пред монитор с четене. Иначе книгата в моята стълбица е много надолу, но въпрос на вкус, важното е да се чете :)

А

ПП. Кодът ми за коментар е - АК47, готино някак си :)

Нямам никакво намерение да чета книгата от компа:) - ще си е принтирам при първа възможност:-)

После остава да намеря време да я прочета и готово:)

А книгата е добра! И не е номера само да се чете! Голямо четене на лозунг не върши никава работа! Работата е преместване, а преместването е възможно само при развитие, а не при губене на време!