ПРЕДГОВОР  НОМЕР  1 
    Един геолог има много време за мълчание, което в нормалния случай значи: за гледане и за мислене. Това е най-същественото. Добре – ще кажете, - той би могъл да заживее като полудив овчар или пък като отшелник, унесен в бога, в себе си, в това наоколо. Но след като той веднъж е развратен от шумотевицата на големия град и от затворената в кръг неврастения на цивилизацията ... тази възможност – оказва се – му е отнета.
    ...
    И ето геологът няма избор. Той просто не може да бъде овчар или отшелник. Единственото приемливо е – пак Робинзон Крузо. А като няма и Петкан? Започваш да си правиш книжен.
    ...
    А сега хайде, Петкане, на сцената.
    И не забравяй да им се поклониш.  (от 1968 година)


   ПРЕДГОВОР  НОМЕР  2 (от 1978 г.)
   ... Какво ще правим после, ако успеем да кажем всичко за себе си и за това, което е около нас? А и светът бързо, пред очите ни се изменя – с него и ние. Не мога да спра воденето на дневника почти ме хипнотизира въпросът: как ли ще изглеждат един ден първите страници от него, сравнени с последните?
    ...

    ПРЕДГОВОР  НОМЕР  3
     Боже, кой е вярвал, че ще се доживее и до 1988 година?
     ... Аз.
    ...Това „аз” не си ти самият. То никога не е било само ти. Повече е било онова, което очакваш от другите (като страхове или надежди – все едно), и още повече е било това, което цял живот си изпитвал към другите (като омраза, любов, завист, преданост, подозрения, желание да им се раздадеш докрай – все едно), и значи „аз” излиза всичко и всички, огледани в някого и същевременно съставящи го.
      Осмислящи го.
      ...
      И тъй, всички вярвахме в 1988 година. И вярваме в следващите години и векове напред – иначе нямаше да пишем и да рисуваме по скалите с такава божествена упоритост , нямаше да обичаме децата и внуците си с тази първична човешка страст...
      ...
      Събрах нещата, които написа редовият геолог Дончо Цончев, и ги подредих с голяма любов за тези, които силно обичат българската земя, скитането навсякъде из нея, унасянето по безкрайната и красота, спокойното мислене и честните, прости човешки отношения.

     ВОДИТЕ
     ...Само онези, който навреме са дали силата си на някоя воденица, са едновременно бистри и спокойни. Денем те са сини, а нощем – пълни със звезди.

      ЦВЕТЯТА
        Вие, цветята, вашите багри и аромат правят света такъв какъвто сме го обикнали.
        ...
        И аз като всички обичам да ви гледам. И все си мисля за корените, които ви хранят. Без тях за два дена умирате. Без вас те за месец издигат ново стебло, още по-младо и хубаво.

      ДЪБ  ОТ  СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ
       ...Кастриха го отстрани, да върви нагоре – той веднага пусна клони в страни. Кастриха го от горе, да дебелее – той веднага пусна връх нагоре. Иска да върви и нависоко, и нашироко, така се е научил в равнината.
Здрав и чепат дъб. Нормален. Просто истински, чудесен дъб от Северна България, който даже няма нужда да бъде рядък, красив или особен.

     ЕДИН  МЪЖ  И  ЕДНА  ЖЕНА
     ... Срещнах един мъж и по някакъв повод го попитах каква е жена му. Той каза: „Че каква ... Жена като баница. Тънка дрипава и сладка.”
      По късно срещнах и нея. ...намерих начин да доведа разговора дотам, че да я питам какъв човек е мъжът й. Тя каза: „Че какъв: ... Мъж като голям хляб и топъл кожух.”
      Те са!

     ПУХЧЕТА
       Чаках край едно шосе. Някой от някаква кола изхвърли парче хляб. Трохите се разпиляха по черният асфалт, бели като пуканки. Скоро ято птичета ги забеляза и веднага ги нападна. Хвърчаха коли. Макар и в последният миг, птичетата всеки път се измъкваха, нито едно не бе сгазено. Десетки пъти с повтаряше това, те оставаха живи.
       ...
       През май беше това, духна вятър и из въздуха се понесоха пухчета от тополите и върбите. Тези пухчета се търкулнаха и по асфалта, на място на изядените вече трохи. Птичетата забелязаха и тях и също тъй ги нападнаха. Те им трябваха за гнездата. Коли, разбира се, пак профучаваха и отново трябваше да се играе опасния танц. Но нещата сега тръгнаха зле. Почти след всеки автомобил на асфалта оставаше сгазено птиче – една малка топчица  безформена перушина.
       Дали пухчетата бяха толкова тежки, че пречеха на летежа?
       Или ситите по-лесно умират?
       Или даже малките птичета пресмело рискуват живота си, когато стане въпрос за гнездата?

     ТРОХИ  ПО  КЬОШЕТА  НА  ТОРБАТА 
      *                                             
      Майка ми:
      На човека, сине, нищо не можеш да му дадеш. Можеш само да му вземаш – това е цялата проклетия.
       *
      Баща ми:
      Човек може да си почива само когато е уморен.
       *
      Дъщеря ми:
      Една компания не може да бъде мъжка, ако в нея няма поне една дама.
       *
      Човек трябва да гледа със сърцето си, да мисли с очите си и да живее с ума си.
       *
      Най-понятното на този свят: че той е непонятен.
       *
      Смисълът не може да се загуби, защото това, може да се загуби, не е смисъл.
       *
      Като млад: Проклета възраст – да зависиш от старците.
      Като стар: Проклета възраст – да зависиш от хлапаците.
       *
      Не вярвам, че добър писател може да бъде човек, който не е грешен.
       *
      Ако в някои случаи властта чрез законност върши беззакония, то моралът във всички случаи – дори при беззаконието – е законност.

     ИНСТРУКЦИЯ  НОМЕР  16       
      Трябваше да пътуваме за една седмица. Подреждането на багажа по куфарите отне много по-малко време, отколкото попълването на петнайсетте листа с инструкции за децата. Майка им написа четливо и окачи из цялата къща строги забрани, полезни съвети и добри пожелания – за времето, докато ни няма.
      ... Реших да се проявя и аз, като написах лист номер шестнайсет.
      Ето по-важните от неговите точки.
      1. Когато лягате вечер, събличайте си горните дрехи.
      ...
      3. През цялото време, докато спите дишайте! Това правете и когато сте будни.
      ...
      5. Когато огладнеете много, потърсете начин да хапнете нещо.
      6. Ако се наложи да изминете някакво разстояние, местете си краката.
       7. Ако искате да кажете на някому нещо, служете си с думите които знаете.
       ...
       28. Четете книги, но не всякакви! Първо прочетете кой книги хвалят по вестниците и започнете от тях. Така удоволствието ще остане за после.
       31. Търсете надлежни и подробни инструкции за каквото и да било. Иначе ще развиете вашата личност неправилно.
       32. И не забравяйте, че телевизията мисли вместо вас!

Послепис: Мили мои дечица, не обръщайте сериозно внимание на инструкции и съвети дори когато са дадени от собствените ви родители.

По-после пис: А думи като „всичко”, „нищо”, „винаги”, „никога” и други подобни не са реални никога и за нищо.

Още по-после пис: Но ето – трябват

Най-после пис: Живейте както искате и както можете. Но на всяка цена живейте така, че да трябвате.

 Стълбището
    Народът по гарата бързаше по различни посоки, трупаше се по касите и сънено чакаше по скамейките.
    Близо до мен една бабичка носеше бебе. Някой в навалицата я бутна случайно и тя падна. Това беше на горният край на стълбището и стана така внезапно, че никой не можа да я задържи. Бабата се търкулна надолу без да изпуска детето.  ... Суха и дребна, тя се обръщаше акробатически – детето все още беше в ръцете й и на високо.
    Търкалянето спря до един голям куфар и до краката на друга жена. Тя взе детето от ръцете на бабата, мъжът се наведе да и помогне. Той всъщност само се опита да направи това – бабичката се беше изпочупила цялата и не можеше да се задържи на крака.
    След малко се намери носилка, дойде и медицинска сестра. Двама мъже с бели престилки понесоха бабичката на носилка, а сестрата взе бебето.
    На него му нямаше нищо. То кански пищеше, като че искаше да оглуши цялата гара.
    Бабата тихо му говореше от количката. И се усмихваше през сълзите си тъй, като че искаше да озари целия свят.

Звярът
    Едно момче искаше да стане:
    В понеделник – шофьор на голям автобус; във вторник – учител по история; в сряда – знаменит футболист; в четвъртък – киноартист; в петък – скиор като Петър Попангелов; в събота – космонавт; в неделя – ловец като баща си.
    Момчето беше малко, да го запишат в курсовете за шофьори, имаше дълго да учи, докато стигне до университета, където се готвят учителите по история ...Все така далечни и трудни бяха и космонавтите, и скиорите като Петър Попангелов. А баща му беше под ръка и ето, че един ден той сам каза:
    - Калине, стягай се, утре отиваме с тебе на лов.
    Момчето дълго не можа да заспи, а после сънува как върви до баща си и как стреля с голямата пушка. Но успя да стане навреме, закуси много добре и ...
    ...
    Дивата котка дебнеше своята жертва – ловците започнаха да дебнат нея. Когато наближиха на изстрел, бащата вдигна пушката.
    Гърмеж отекна силно ...
    ...
    - Защо го убихме?
    Бащата рязко обърна глава към сина си.
    - Защото е вреден дивеч и унищожава полезния. Как да не знаеш!
    - А защо е направено?
    - Кое?
    - Ами то. Такова животно. Дивата котка например.
    - Бог знае – каза бащата. – Природата го е направила.
    - Татко, ти повече ли знаеш от тях?
    - От кои?
    - От бог и от природата.
    ...

Асмата
   ...
    Клекнах да отвържа пръчките. Когато докоснах парцалената лентичка, с която ги бях привързал за перилата миналата година, спомних си как правех това и изпитах чувството, че то беше вчера.
Седнах на ниското дървено столче ...
    - Какво се замисли? – Майка ме зяпаше от двора, като въртеше старата месингова мелничка. – Забрави ли, какво съм те учила уж?
    - Не. Не това – казах. – Ами се чудя къде отиде тази година.
    - Коя?
    - Тази. Цялата. Нали вчера клечах пак тука и подрязвах асмата?
    Майка се засмя досущ като момиче.
    - Ами в нея е отишла – рече. – В асмата. Не я ли помниш каква беше миналата година? Не я ли гледаш каква е сега?
    ...
    Оставих ножицата на балкона и тръгнах надолу смаян. Внезапна и страхотна тръпка ми каза отвътре, че годините на майка ми и на баща ми са в мен – всичките. Точно тъй, както моя минала година видях преди малко в асмата.
    Аз бях тяхната асма.
   ...                          


И още:
Дончо Цончев и неговите живи разкази

Из романа „Прогнозата” от Дончо Цончев

Послепис:
Още няколко творби на други прекрасни български автори, който прочетох през последните три години:

Из „Предречено от Пагане” от Вера Мутафчиева

Из поредица „Галактика”, книга 61 – „Белият гущер”, автор Павел Вежинов

Из Избрани произведения за деца и юноши от Елин Пелин

Из сборника разкази „Шумки от габър” на Николай Хайтов

Из Чудомир, трети том. Спомени, пътеписи, статии и бележки. Част първа.

Романа „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес” – от Антон Дончев

„Сказание за времето на Самуила” от Антон Дончев

„Трите живота на Кракра”, дял I-ви – от Антон Дончев

За романа “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” – от Илия Троянов

“Родна стряха” – учебно помагало по роден край, за 1 клас + моите впечатления от детските букварчета

Апропо, о „Апропо”

+

Гатанките на баба

Български думи с позабравено любопитно или нарицателно значение

Психологически тест:-)

Най-после писът ми хареса много. Нещо подобно ми каза преди доста време един скъп и мъдър човек.
Поздрави за постинга! :)

"Смисълът не може да се загуби, защото това, което може да се загуби, не е смисъл."
Привет! :)

Хубав ден и от мен;-)

Това май съм го чела... много ми е познато, докато чета знам какво следва... само дето сякаш никога не съм чувала заглавието и корицата ми е непозната... не знам... дали е възможно да съм я чела някога и да не помня!? Със сигурност я няма в къщи, ама може да е била от библиотека... хм...
Усмихната вечер :)))

Не само, че е възможно, но е много вероятно да си чела творбите на Дончо Цончев - известен български творец е.

Издадени са десетки негови книги, като много от тях са преиздавани поне по веднъж. Има творби преведени и по света.

„Дневникът на еди геолог” е допълвана и преиздавана от автора поне три пъти – както личи от трите предговора към нея. /Почти съм сигурен, че всяко от изданията има съвсем различно оформление./

И това не е всичко, Дончо Цончев има публикувани стотици статии, разкази, есета и мисли в десетки български сборници, вестници, списания. И не само в миналото, а и днес! Чел съм негови разкази във вестниците Стандарт, Труд и 24часа, Новинар, Марица, а също и в списание Тема.


Това, че ние младите късно познаваме името на Дончо Цончев не е негов минус, а наш.

За мое съжаление и аз съм прочел една твърде малка част от неговите творби - едва десетина от неговите публикации в печата и един от сборниците му с разкази преди около две години.
http://goran.blog.bg/lichni-dnevnici/2007/10/01/doncho-conchev-i-negovite-jivi-razkazi.115937

Пс.: Ще допълня постинга с още няколко цитата от неговия дневник тези дни когато остане време

:)))

:-))

Като видях в заглавието името на Дончо Цонев и първо тук надниквам :). Чела съм разказите на Дончо Цончев от в-к Стандарт основно и мога да споделя, че много го харесах :). Не бях чела от това прозиведение и ти благодаря за публикуваното. За мен беше удоволствие :).
Аз харесах размишленията за :
- водите:
"...Само онези, който навреме са дали силата си на някоя воденица, са едновременно бистри и спокойни. Денем те са сини, а нощем – пълни със звезди., "

- цветята:
"Вие, цветята, вашите багри и аромат правят света такъв какъвто сме го обикнали.
...
И аз като всички обичам да ви гледам. И все си мисля за корените, които ви хранят. Без тях за два дена умирате. Без вас те за месец издигат ново стебло, още по-младо и хубаво."

" Най-понятното на този свят: че той е непонятен."

Това също много ми хареса: " 32. И не забравяйте, че телевизията мисли вместо вас!"

И за дъба и птиците харесах и не само.
Този човек определено е мъдър човек и ценител. И от всичките му писания прозира любовта, с която гледа на света като микро и макро-космос.

Още докато публикувах постинга ми се искаше да цитирам още и още от творбите на Дончо Цончев, но човек не може всичко да препише и цитира. Обещах си, че по-късно ще извадя още цитати, но ... времето лети много бързо.

Едва днес успях да цитирам още няколко абзаца, които си бях отбелязал. (Откази из „Стълбището”, „Звярът” и „Асмата”)

Горещо препоръчвам всички творби на Дончо Цончев и не защото той има нужда от моята или друга препоръка, а защото за мен е удоволствие и чест да бъда негов читател и съвременник.

Благодаря ти! Не си спомням да съм чел нещо от Дончо Цончев. Непременно ще наваксам.

Поздрави,

Андрей
http://andrewnedelchevnews.blogspot.com/

Благодаря ви за поощряващите думи:-)