Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.10.2012 18:03 - Из Объркани записки от Ивайло Петров
Автор: goran Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6069 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 29.10.2012 19:29


    Не мислих да си купувам книги, но минавайки покрай сергийката корицата на „Объркани записки” мигом ме грабна. Картината наистина ме заинтригува, после видях и името на автора, но …  въпреки това продължавах да се колебая.
    Съдбата разбра и разреши колебанията ми! – Подариха ми книгата, а аз обещах, че ще я платя, ако ми хареса, следващия път, когато мина край кашона с книги на старо.
    Усетих, че творбата на Ивайло Петров си струва още докато продавачът ми подаваше „Обърканите записки” с думите: „Вземи я, хайде и аз веднъж да ти подаря книга! Може и да ти хареса, кой знае :)”      
    Понечих да си платя левчето, но после се усетих, че при вече случилата се случка, ще е доста неуместно. Благодарих и взех книгата с мисълта следващите дни да мина да си я платя, но за жалост все не успявам да засека мъжа с книгите.

    Защо разказвам тази Объркана история? Ами как да ви кажа?! Първо – защото е истинска. И второ – защото самата случка иска да не бъде недовършена!!!
   
Точно такива са и „Обърканите записки” на Ивайло Петров – живи и лично споделящи, за да бъдат завършени, а не затворени  или забравени във времето. На пръв поглед са доста объркани, но само така биха могли да не са тъжни, а търсещи път към сърцето ни. :)
    Не съм чел другите творби на Ивайло Петров, но тези му „делнични” разкази наистина ме смаяха с човешките си вълнения, позиции и въпроси. Горещо препоръчвам сборника на всички и най-вече на младите родители и токущо порасналите им деца. :)

   
Ето и няколко цитата: 
    image
     „Смешно ми е, като си помисля, че толкова много се надявах на този отпуск. Добре, че този път излязох по-благоразумен – не взех пишещата машина. Друга година все я мъкна със себе си и страшно се заканвам на белите листа. Определям си дори колко страници ще натракам, как ще ги препиша на чисто у дома и – те ти го шедьовъра.
    ...
              5 октомври,
              Почивен дом на писателите

   
... намерих забравена от други го „Другата Америка” на Светослав Минков. Отворих корицата и по навик прочетох първата страница.
   
...  
    От него имам два спомена: една писалка, която ми подари след завръщането си от Москва, и една рисунка, която му направих без той да знае, когато разговаряше с някакъв автор.

                                               6 октомври,
                                               Почивен дом на писателите

Днес се откри ловът. За да не закъснея  за излета, тръгнах за Толбухин в два часа след полунощ и в три бях там.
   
...
    Мнозина са ми казвали, че ловът е жесток спорт. Аз им отговарям, криво или право, че без жестокост не може и че е по-добре да я проявяваме към животните, отколкото към хората.

                                               7 октомври,
                                               гр. Толбухин, хотела

Преди обед минах покрай гимназията, поиска ми се да вляза и да надникна в първата стая отдясно. Помня чина, на който седях – втория на средната редица. 
   
...
    За домашните по математика и латински ми помагаха две съученички. Божанка бе „латинката”, а Юла – „сметачката”. Едната седеше пред мен, другата зад мен. Ако се случеше сутрин да закъснея, преписвах домашното по време на молитвата или докато учителят проверява отсъствуващите.
... Божанка бе висока и крехка, със сини очи и много нежна кожа.
           
                                                10 ноември,
                                                София

Дора леко се поклони и едва не го удави във влагата на очите си. И както се полага в подобни случаи, тя не пропусна да си каже: „Боже, той е истински благородник и храбър мъж!” А Маврик Николаев, който не бе чел любовни романи, нито пък бе полуинтелигентен разбойник
... 


Oще няколко творби на бележити родни автори, който прочетох през последните пет години:

Из „Предречено от Пагане” от Вера Мутафчиева


Из „Пътят на Икар” от Любен Дилов-баща

Из Чудомир, трети том. Спомени, пътеписи, статии и бележки. Част първа.

Валери Петров, Стихотворения, том първи, Издателска къща „Христо Ботев”, София 1994г.

Из поредица „Галактика”, книга 61 – „Белият гущер”, автор Павел Вежинов

Из Приказен свят, том първи от Ангел Каралийчев

Из Избрани произведения за деца и юноши от Елин Пелин

Из сборника разкази „Шумки от габър” на Николай Хайтов

Из „Дневникът на един геолог” от Дончо Цончев – „Човек може да си почива само когато е уморен.”

Дончо Цончев и неговите живи разкази

Из романа „Прогнозата” от Дончо Цончев


Романа „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес” – от Антон Дончев

„Сказание за времето на Самуила” от Антон Дончев

„Трите живота на Кракра”, дял I-ви – от Антон Дончев

За романа “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” – от Илия Троянов

“Родна стряха” – учебно помагало по роден край, за 1 клас + моите впечатления от детските букварчета

Апропо, о „Апропо”

+

Родови сънища


Гатанките на баба

Старите хора и младежта

Пътен дневник: „С чужденци из България” – автор Облачето

Български думи с позабравено любопитно или нарицателно значение











Гласувай:
5



1. ponicka - Aми, прочети, , Преди да се родя и ...
29.10.2012 22:06
Aми,прочети ,,Преди да се родя и след това",щом не си.Как не са ти я препоръчали досега:)
цитирай
2. goran - Привет Поничка :) благодаря за коментара и препоръката :)
29.10.2012 22:20
Истината е, че не чета книгите по препоръка, а по случайност :)

Разбира се, от време на време се вслушвам и в препоръки. Сигурно някой ден провидението ще ме срещне и с "Преди да се родя и след това" - когато се случи ще разкажа ;)
цитирай
Търсене