За този блог
Гласове: 13374
Блогрол
1. СВОБОДАТА
2. Национална Художествена Галерия
3. Национална Галерия за Чуждестранно Изкуство
4. Ски курорти в България
5. С цвят на пшеница
6. Диоген
7. Пътен дневник: „С чужденци из България” – автор Магаренцето
8. Първи впечатления от последно прочетеното
9. Следпразнично :) :) :)
10. Четива
11. "Бетонни градини"
12. Коментари и постинг, които си струва да прочетете
13. Тази година непременно! - от Кас и Времето за малкия Тони
14. До кога?
15. Пернати жители на Антарктида
16. Зодиакална статистика в blog.bg
17. Меддд - едно гърненце, второ гърненце, Пух Мечо:)
18. За зодиакалните знаци с :-)
19. Откъде е взел Каин жена си?
20. Граматика
21. Лисабонският договор
2. Национална Художествена Галерия
3. Национална Галерия за Чуждестранно Изкуство
4. Ски курорти в България
5. С цвят на пшеница
6. Диоген
7. Пътен дневник: „С чужденци из България” – автор Магаренцето
8. Първи впечатления от последно прочетеното
9. Следпразнично :) :) :)
10. Четива
11. "Бетонни градини"
12. Коментари и постинг, които си струва да прочетете
13. Тази година непременно! - от Кас и Времето за малкия Тони
14. До кога?
15. Пернати жители на Антарктида
16. Зодиакална статистика в blog.bg
17. Меддд - едно гърненце, второ гърненце, Пух Мечо:)
18. За зодиакалните знаци с :-)
19. Откъде е взел Каин жена си?
20. Граматика
21. Лисабонският договор
Постинг
18.09.2010 22:28 -
От Чудомир до Валери Петров
Автор: goran
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5829 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 06.07.2012 11:50
Прочетен: 5829 Коментари: 8 Гласове:
12
Последна промяна: 06.07.2012 11:50
Когато в края на ноември миналата година, подтикван от библиофилска страст си купих третият том от събраните съчинения на Чудомир нямах представата, че с това ще започна първото си истинско пътешествие през българската литература.
За мой срам тази първа истинска среща с родната ни литература се случи едва сега когато съм на път да навърша 31 години. Тъжно и жалко е, че никога до преди отминалите десет месеца не бях прочитал повече от две-три български книги годишно. Вместо това често не прочитах и една – дори и през ученическите си години.
В резултат на това до преди 8-9 години представата ми за литература ни бе, че тя е като старинен губер или китеник, който не бих коландрил защото е твърде тежък.
През последните 7-8 години тази ми пълна заблуда започна бавно, много бавно да се разсейва.
Първата книга, която внесе светлина в мрака бе „Ние врабчетата” на Радичков – уникална и жива, тя успя да разчисти много от щетите нанесени ми от папагалското повтаряне и безличие от училище. За жалост една птичка пролет не прави, пък било то и гордо врабче на име „Драги ми господине”. В следващите години прочетох няколко разказа и книги, но носен от течението така и не направих следващата крачката - да чета повече. Трябваше да минат цели седем години и да прочета третият том от избраните съчинения на Чудомир за да преоткрия за себе си родната ни литература.
Четох сборника повече от три седмици. Иначе казано, твърде дълго – получи се така не защото не ми беше интересен, а защото този трети том съдържа не разкази, а автентични статии, писма, пътеписи, мисли и спомени, които истински ме заинтригуваха и развълнуваха. Всички текстове ми бяха интересни, но това което истински ме грабна и възхити бе ръста на човека зад тях.
Чудомир ме смая, разтърси, въодушеви. Явно ме е й провокирал да започна да търся стойностните български творци – не го усещах, но се случи. И днес знам, виновника за това е Димитър Христов Чорбаджийски (1890–1967) по известен като Чудомир и с думите си – “Учих за художник, а станах писател.”
В следващите месеци прочетох „Дневникът на един геолог” от Дончо Цончев, сборника разкази „Шумки от габър” на Николай Хайтов, „Избрани произведения за деца и юноши” от Елин Пелин /пети том от събраните му съчинения/, приказен свят, том първи от Ангел Каралийчев, няколко разказа на Радичков, сборника „Белият гущер” от Павел Вежинов, още няколко разказа на Дончо Цончев и първият том събрани стихотворения на Валери Петров.
Четейки тези уникални творби, постепенно в съзнанието ми се появи усещането за пътуване, за пътешестване през паметта, езика и литературата на родината ни. Осъзнах и, че съм имал нужда от това пътешествие – не само защото ми бе истински интересно, а защото ме обогати като човек и българин. Нещо повече – помогна ми да започна да усещам и разбирам по-добре родовата ни памет, миналото и настоящето ни, а може би и бъдещето ни. Също подсили вярата ми, че и ние сме дали нещо на света, и че ще можем да градим и творим за децата и бъдещето си.
Озаглавих тези редове „От Чудомир до Валери Петров” защото за мен и двамата са като същи мамути, мускетари и мечтатели обединени в едно - иначе казано, необикновено светли човеци с главно Ч.
И още няколко мой текста за талантите български :)
Родови сънища
Спортисти победители
Старите хора и младежта
Деня на българската азбука
От Чудомир до Валери Петров
Стария цигулар, мигът и живота
Бразилия, Дилма Русеф и България
Софи Маринова и България по пътя на успеха :)
ПОБЕДИТЕЛКИТЕ :) – волейболистките на България :)
Слънце :) - Излизам на разходка :) Не се гаси туй, що не гасне!
Новият български пробив в тениса – успех и порив за нови победи :)
Избрано из впечатленията ми в блога през последните четири години – 7 част
С фотоапарат на море или морето край Китен през обектива на един любител фотограф
Плуване и саморазвитие - Уроци по плуване, година и половина по-късно.:)
Ски изкушения и двигателна компетентност
За мой срам тази първа истинска среща с родната ни литература се случи едва сега когато съм на път да навърша 31 години. Тъжно и жалко е, че никога до преди отминалите десет месеца не бях прочитал повече от две-три български книги годишно. Вместо това често не прочитах и една – дори и през ученическите си години.
В резултат на това до преди 8-9 години представата ми за литература ни бе, че тя е като старинен губер или китеник, който не бих коландрил защото е твърде тежък.
През последните 7-8 години тази ми пълна заблуда започна бавно, много бавно да се разсейва.
Първата книга, която внесе светлина в мрака бе „Ние врабчетата” на Радичков – уникална и жива, тя успя да разчисти много от щетите нанесени ми от папагалското повтаряне и безличие от училище. За жалост една птичка пролет не прави, пък било то и гордо врабче на име „Драги ми господине”. В следващите години прочетох няколко разказа и книги, но носен от течението така и не направих следващата крачката - да чета повече. Трябваше да минат цели седем години и да прочета третият том от избраните съчинения на Чудомир за да преоткрия за себе си родната ни литература.
Четох сборника повече от три седмици. Иначе казано, твърде дълго – получи се така не защото не ми беше интересен, а защото този трети том съдържа не разкази, а автентични статии, писма, пътеписи, мисли и спомени, които истински ме заинтригуваха и развълнуваха. Всички текстове ми бяха интересни, но това което истински ме грабна и възхити бе ръста на човека зад тях.
Чудомир ме смая, разтърси, въодушеви. Явно ме е й провокирал да започна да търся стойностните български творци – не го усещах, но се случи. И днес знам, виновника за това е Димитър Христов Чорбаджийски (1890–1967) по известен като Чудомир и с думите си – “Учих за художник, а станах писател.”
В следващите месеци прочетох „Дневникът на един геолог” от Дончо Цончев, сборника разкази „Шумки от габър” на Николай Хайтов, „Избрани произведения за деца и юноши” от Елин Пелин /пети том от събраните му съчинения/, приказен свят, том първи от Ангел Каралийчев, няколко разказа на Радичков, сборника „Белият гущер” от Павел Вежинов, още няколко разказа на Дончо Цончев и първият том събрани стихотворения на Валери Петров.
Четейки тези уникални творби, постепенно в съзнанието ми се появи усещането за пътуване, за пътешестване през паметта, езика и литературата на родината ни. Осъзнах и, че съм имал нужда от това пътешествие – не само защото ми бе истински интересно, а защото ме обогати като човек и българин. Нещо повече – помогна ми да започна да усещам и разбирам по-добре родовата ни памет, миналото и настоящето ни, а може би и бъдещето ни. Също подсили вярата ми, че и ние сме дали нещо на света, и че ще можем да градим и творим за децата и бъдещето си.
Озаглавих тези редове „От Чудомир до Валери Петров” защото за мен и двамата са като същи мамути, мускетари и мечтатели обединени в едно - иначе казано, необикновено светли човеци с главно Ч.
И още няколко мой текста за талантите български :)
Родови сънища
Спортисти победители
Старите хора и младежта
Деня на българската азбука
От Чудомир до Валери Петров
Стария цигулар, мигът и живота
Бразилия, Дилма Русеф и България
Софи Маринова и България по пътя на успеха :)
ПОБЕДИТЕЛКИТЕ :) – волейболистките на България :)
Слънце :) - Излизам на разходка :) Не се гаси туй, що не гасне!
Новият български пробив в тениса – успех и порив за нови победи :)
Избрано из впечатленията ми в блога през последните четири години – 7 част
С фотоапарат на море или морето край Китен през обектива на един любител фотограф
Плуване и саморазвитие - Уроци по плуване, година и половина по-късно.:)
Ски изкушения и двигателна компетентност
Какво си избрах от „Панаира на книгата”,...
Когато българите бяха собственици а не р...
Аз като литературен критик
Когато българите бяха собственици а не р...
Аз като литературен критик
Следващ постинг
Предишен постинг
отвело те там, където и мен преди години ме отведе - започнах да чета всичко от ученическите си години. И... познай... удивително и с нов поглед, абсолютно нов, почти с упрек за тогава и с радост сега.
:))))
цитирай:))))
Любопитството и любознателността от време на време носят и радост.:-) ;-)
Хубав ден ти желая:-) и до нови срещи:-)
цитирайХубав ден ти желая:-) и до нови срещи:-)
още много неща ще откриваш в този така кратък живот...и винаги ще ги виждаш по различен начин!
Прекрасен ден за теб!:-)
цитирайПрекрасен ден за теб!:-)
Светъл и усмихнат да е денят ти:-)
цитирайбезброй щастливи мигове не само с българската литература,а с всичко българско!:)Талантлив е народа ни и заслужва да го опознаем!:)
Поздрави!:)))
цитирайПоздрави!:)))
6.
goran -
Така е:-) – „Опознай родината за да я обикнеш.” - Алеко Константинов хубаво го е казал:-)
21.09.2010 11:08
21.09.2010 11:08
Марияна, благодаря за подкрепата:-) Хубава седмица ти желая:-)
цитирай
7.
анонимен -
По един път ходим...
03.10.2010 15:51
03.10.2010 15:51
Благодаря за споделените впечатления. И аз така последната година силно увеличих броя бълггарски книги, които чета. Страхотни неща имаме!
Поздрави,
Андрей
http://andrewnedelchevnews.blogspot.com/
цитирайПоздрави,
Андрей
http://andrewnedelchevnews.blogspot.com/
Творците ни са неповторими - истински:-)
цитирайТърсене
