За този блог
Гласове: 13374
Блогрол
1. СВОБОДАТА
2. Национална Художествена Галерия
3. Национална Галерия за Чуждестранно Изкуство
4. Ски курорти в България
5. С цвят на пшеница
6. Диоген
7. Пътен дневник: „С чужденци из България” – автор Магаренцето
8. Първи впечатления от последно прочетеното
9. Следпразнично :) :) :)
10. Четива
11. "Бетонни градини"
12. Коментари и постинг, които си струва да прочетете
13. Тази година непременно! - от Кас и Времето за малкия Тони
14. До кога?
15. Пернати жители на Антарктида
16. Зодиакална статистика в blog.bg
17. Меддд - едно гърненце, второ гърненце, Пух Мечо:)
18. За зодиакалните знаци с :-)
19. Откъде е взел Каин жена си?
20. Граматика
21. Лисабонският договор
2. Национална Художествена Галерия
3. Национална Галерия за Чуждестранно Изкуство
4. Ски курорти в България
5. С цвят на пшеница
6. Диоген
7. Пътен дневник: „С чужденци из България” – автор Магаренцето
8. Първи впечатления от последно прочетеното
9. Следпразнично :) :) :)
10. Четива
11. "Бетонни градини"
12. Коментари и постинг, които си струва да прочетете
13. Тази година непременно! - от Кас и Времето за малкия Тони
14. До кога?
15. Пернати жители на Антарктида
16. Зодиакална статистика в blog.bg
17. Меддд - едно гърненце, второ гърненце, Пух Мечо:)
18. За зодиакалните знаци с :-)
19. Откъде е взел Каин жена си?
20. Граматика
21. Лисабонският договор
Постинг
27.11.2010 18:19 -
Из „Приказки” от Ръдиърд Киплинг, превод Валери Петров, издателство „Народна младеж”, 1976 г.
Автор: goran
Категория: Лични дневници
Прочетен: 9408 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 03.04.2012 21:04
Прочетен: 9408 Коментари: 6 Гласове:
11
Последна промяна: 03.04.2012 21:04
ЗАЩО КИТЪТ ИМА ТЯСНО ГЪРЛО
Едно време, мое Безценно съкровище, имаше един Кит. Той живееше в морето и ядеше всички риби: паламуди и каракуди; моруни и барбуни; раци осмокраци; туруци и техните внуци; змиорки осморки; стриди, скариди, сафриди и всичко, какво види. Да, каквото и да видеше в морето, той си отваряше устата ей така и – хам! – готово. И това трая, докато в цялото море остана една единствена малка рибка и това беше една Кротушка-хитрушка, която се беше изхитрила да плува съвсем близо зад дясното ухо на кита, та да не може той да я глътне. Тогава китът се изправи на опашката си иказа:
- Гладен съм!
И малката кротушка-хитрушка му прошепка с хитрото си гласче:
- О, могъщо и милостиво морско млекопитаещо, вкусвало ли си човекът?
- Не – каза Китът. – Какъв е на вкус?
- Вкусен – каза малката кротушка-хитрушка. – Вкусен, но малко жилав.
- Намери ми няколко! – каза Китът и разпени водата с опашката си.
...
- Плувай към 50-ия градус северна ширина и 40-я градус западна дължина (тези градуси са магически, а не от термометъра) и като стигнеш там, ще видиш на един сал сред морето един моряк корабокрушенец, които има само едни сини дочени панталони, едни презрамки (недей забравя за презрамките, мое безцено съкровище!) и един моряшки нож. Но трябва да ти кажа, че това е човекът, безкрайно предвидлив и досетлив.
...
Като го видя, Китът започна да разтваря устата си все по-широко и по-широко, и по-широко, докато се отвори целият почти до опашката и – хам! – глътна на веднъж и сала и моряка ...
...
И той каза на малката кротушка-хитрушка:
- Този човек е много жилав и освен това ме кара да хълцам.
- Заповядай му да излезе! – прошепна му тя.
...
... и Морякът изфуча от гърлото му.
А пък докато Китът плуваше, този моряк, който наистина беше човек безкрайно предвидлив и досетлив, беше нацепил с моряшкият си нож своя сал на безброй тънки-тънки летвички и ги беше кръстосал така, че се беше получила гъста решетка; а пък нея беше завързал здраво за с единия край на своите презрамки (разбра ли сега защо трябваше да помниш за тях!) И като изскочи навън, той започна да тегли презрамките и издърпа решетката след себе си, тъй че тя се залости здраво в китовото гърло. Тогава той издекламира следното древноиндийско стихотворение, което едва ли знаеш, тъй че аз ще имам щастието да ти го издекламирам пръв:
От днес тази
решетка
ще ти пази
диетка!
...
КАК КАМИЛАТА ПОЛУЧИ ГЪРБИЦАТА СИ
...
В началото на времето, когато светът беше още съвсем нов-неготов ..., имаше една Камила, която живееше сред Ужасно унилата пустиня, защото сама беше Ужасно унила камила и не искаше да работи ...
...
- Как ще работя като този „Хръп” ми пречи? – каза камилата.
- Той е нарочно – каза Джинът, - защото си пропуснала три дни. Отсега ще можеш да работиш три дни, без да ядеш, за сметка на своя „Хръп”.
...
И Камилата понесе своя „Хръп” през пустинята и отиде при Коня, Кучето и Вола. И от тогава до днес, о, мое Безценно съкровище, тя още го носи (само че за да не я засягаме, ние не го наричам „Хръп”, а „гръб” или „гърбица”.)
* * *
На гърба си могила
Има всяка камила –
Ако щеш, провери в зоопарка –
но аз зная двамина
мързеливци с гърбина,
надвишаваща нейната мярка.
Да, защото, щом някой по цял ден се изтяга,
отдалеч, моя драга, проличава веднага
как могила унила, пълни с грозни инати,
като гръб на камила
на гърба му се клати.
А със тебе ний двама,
се въртим по пижама,
грозно хленчим, не щем да закусим,
бродим чорлави в къщи
като дяволи същи
и на свойте играчки се мусим.
...
ОТКЪДЕ СЕ ВЗЕХА БРОНЕНОСЦИТЕ
...
Ах, как искам да замина –
вече съм съвсем голям!
Ето „Дон” и „Магдалина”
ходят всеки месец там!
Безчислена флотилия
изпратил съм в Бразилия,
а сам стоя на кея!
Ще ида ли в Бразилия,
Бразилия,
Бразилия?
Ще видя ли Бразилия,
преди да остарея?
Там тропично слънце жари,
там е друго, там е юг!
Армадили, ягуари –
де ще ги намериш тук!
А всички посетили я
разказват за Бразилия
и зверовете в нея!
Ще ида ли в Бразилия,
Бразилия,
Бразилия?
Ще видя ли Бразилия,
преди да остарея?
.................................................................
Книжката "Приказки" на Ръдиърд Киплинг съдържа дванадесет поучителни случки разказани под формата на кратки римувани историйки.
Написани с много обич и топло чувство, от Киплинг към собствените му деца, приказките звучат невероятно истински.:-)
Голяма заслуга за живото, мелодично и позитивно звучене на приказките на български език със сигурност има и преводача – Валери Петров. (Ако нямате книжката, а ви се иска да я прочетете, потърсете някое от старите издания, които са с неговият превод.)
Послепис:
Още няколко приказни сюжета, които прочетох през последните години:
Из Приказен свят, том първи от Ангел Каралийчев
Амурски народни приказки – събрани и преразказани от Д. Нагишкин
Из Избрани произведения за деца и юноши от Елин Пелин
Из книгата „Гръцка митология – За боговете на Олимп” – откъси
Гатанките на баба
Басните на Езоп. За басните и удоволствието от четенето.
“Родна стряха” – учебно помагало по роден край, за 1 клас + моите впечатления от детските букварчета
Апропо, о „Апропо”
За книгата „Малкият принц”
Валери Петров, Стихотворения, том първи, Издателска къща „Христо Ботев”, София 1994г.
"Понеделник започва в събота" – автори Аркадий и Борис Стругацки
Моята среща с романите на Урсула Ле Гуин
Марион Зимър Брадли и нейната поредица романи за планетата Дарковър
За Жул Верн и книгите му „Капитан Немо”, „Две години ваканция” и „Децата на капитан Грант”
„Наследниците на Винету” – автор Карл Май
"Звездна вълна се надига" – от Дейвид Брин
Из романа „Прогнозата” от Дончо Цончев
+
„България на длан” + моите впечатления от обектите, които реално съм посетил
Психологически тест:-)
Весел Зодиaк
Мечти:-) - Да мечтаем:-)
Едно време, мое Безценно съкровище, имаше един Кит. Той живееше в морето и ядеше всички риби: паламуди и каракуди; моруни и барбуни; раци осмокраци; туруци и техните внуци; змиорки осморки; стриди, скариди, сафриди и всичко, какво види. Да, каквото и да видеше в морето, той си отваряше устата ей така и – хам! – готово. И това трая, докато в цялото море остана една единствена малка рибка и това беше една Кротушка-хитрушка, която се беше изхитрила да плува съвсем близо зад дясното ухо на кита, та да не може той да я глътне. Тогава китът се изправи на опашката си иказа:
- Гладен съм!
И малката кротушка-хитрушка му прошепка с хитрото си гласче:
- О, могъщо и милостиво морско млекопитаещо, вкусвало ли си човекът?
- Не – каза Китът. – Какъв е на вкус?
- Вкусен – каза малката кротушка-хитрушка. – Вкусен, но малко жилав.
- Намери ми няколко! – каза Китът и разпени водата с опашката си.
...
- Плувай към 50-ия градус северна ширина и 40-я градус западна дължина (тези градуси са магически, а не от термометъра) и като стигнеш там, ще видиш на един сал сред морето един моряк корабокрушенец, които има само едни сини дочени панталони, едни презрамки (недей забравя за презрамките, мое безцено съкровище!) и един моряшки нож. Но трябва да ти кажа, че това е човекът, безкрайно предвидлив и досетлив.
...
Като го видя, Китът започна да разтваря устата си все по-широко и по-широко, и по-широко, докато се отвори целият почти до опашката и – хам! – глътна на веднъж и сала и моряка ...
...
И той каза на малката кротушка-хитрушка:
- Този човек е много жилав и освен това ме кара да хълцам.
- Заповядай му да излезе! – прошепна му тя.
...
... и Морякът изфуча от гърлото му.
А пък докато Китът плуваше, този моряк, който наистина беше човек безкрайно предвидлив и досетлив, беше нацепил с моряшкият си нож своя сал на безброй тънки-тънки летвички и ги беше кръстосал така, че се беше получила гъста решетка; а пък нея беше завързал здраво за с единия край на своите презрамки (разбра ли сега защо трябваше да помниш за тях!) И като изскочи навън, той започна да тегли презрамките и издърпа решетката след себе си, тъй че тя се залости здраво в китовото гърло. Тогава той издекламира следното древноиндийско стихотворение, което едва ли знаеш, тъй че аз ще имам щастието да ти го издекламирам пръв:
От днес тази
решетка
ще ти пази
диетка!
...
КАК КАМИЛАТА ПОЛУЧИ ГЪРБИЦАТА СИ
...
В началото на времето, когато светът беше още съвсем нов-неготов ..., имаше една Камила, която живееше сред Ужасно унилата пустиня, защото сама беше Ужасно унила камила и не искаше да работи ...
...
- Как ще работя като този „Хръп” ми пречи? – каза камилата.
- Той е нарочно – каза Джинът, - защото си пропуснала три дни. Отсега ще можеш да работиш три дни, без да ядеш, за сметка на своя „Хръп”.
...
И Камилата понесе своя „Хръп” през пустинята и отиде при Коня, Кучето и Вола. И от тогава до днес, о, мое Безценно съкровище, тя още го носи (само че за да не я засягаме, ние не го наричам „Хръп”, а „гръб” или „гърбица”.)
* * *
На гърба си могила
Има всяка камила –
Ако щеш, провери в зоопарка –
но аз зная двамина
мързеливци с гърбина,
надвишаваща нейната мярка.
Да, защото, щом някой по цял ден се изтяга,
отдалеч, моя драга, проличава веднага
как могила унила, пълни с грозни инати,
като гръб на камила
на гърба му се клати.
А със тебе ний двама,
се въртим по пижама,
грозно хленчим, не щем да закусим,
бродим чорлави в къщи
като дяволи същи
и на свойте играчки се мусим.
...
ОТКЪДЕ СЕ ВЗЕХА БРОНЕНОСЦИТЕ
...
Ах, как искам да замина –
вече съм съвсем голям!
Ето „Дон” и „Магдалина”
ходят всеки месец там!
Безчислена флотилия
изпратил съм в Бразилия,
а сам стоя на кея!
Ще ида ли в Бразилия,
Бразилия,
Бразилия?
Ще видя ли Бразилия,
преди да остарея?
Там тропично слънце жари,
там е друго, там е юг!
Армадили, ягуари –
де ще ги намериш тук!
А всички посетили я
разказват за Бразилия
и зверовете в нея!
Ще ида ли в Бразилия,
Бразилия,
Бразилия?
Ще видя ли Бразилия,
преди да остарея?
.................................................................
Книжката "Приказки" на Ръдиърд Киплинг съдържа дванадесет поучителни случки разказани под формата на кратки римувани историйки.
Написани с много обич и топло чувство, от Киплинг към собствените му деца, приказките звучат невероятно истински.:-)
Голяма заслуга за живото, мелодично и позитивно звучене на приказките на български език със сигурност има и преводача – Валери Петров. (Ако нямате книжката, а ви се иска да я прочетете, потърсете някое от старите издания, които са с неговият превод.)
Послепис:
Още няколко приказни сюжета, които прочетох през последните години:
Из Приказен свят, том първи от Ангел Каралийчев
Амурски народни приказки – събрани и преразказани от Д. Нагишкин
Из Избрани произведения за деца и юноши от Елин Пелин
Из книгата „Гръцка митология – За боговете на Олимп” – откъси
Гатанките на баба
Басните на Езоп. За басните и удоволствието от четенето.
“Родна стряха” – учебно помагало по роден край, за 1 клас + моите впечатления от детските букварчета
Апропо, о „Апропо”
За книгата „Малкият принц”
Валери Петров, Стихотворения, том първи, Издателска къща „Христо Ботев”, София 1994г.
"Понеделник започва в събота" – автори Аркадий и Борис Стругацки
Моята среща с романите на Урсула Ле Гуин
Марион Зимър Брадли и нейната поредица романи за планетата Дарковър
За Жул Верн и книгите му „Капитан Немо”, „Две години ваканция” и „Децата на капитан Грант”
„Наследниците на Винету” – автор Карл Май
"Звездна вълна се надига" – от Дейвид Брин
Из романа „Прогнозата” от Дончо Цончев
+
„България на длан” + моите впечатления от обектите, които реално съм посетил
Психологически тест:-)
Весел Зодиaк
Мечти:-) - Да мечтаем:-)
Из романа Гибелта на „Аякс“ от Павел Веж...
Доказани четива, изграждащи любов към че...
Из романa „Горе главата, Джийвс“ от П. Г...
Доказани четива, изграждащи любов към че...
Из романa „Горе главата, Джийвс“ от П. Г...
Следващ постинг
Предишен постинг
:))))))))))))))))))))) Веселко )
цитирайВесели са:-)
цитирайБлагодаря :)))) - Хубава неделя!
цитирайСлънчева и плодотворна седмица;-)
цитирай
5.
анонимен -
Йехууууууу :)))
10.01.2011 11:22
10.01.2011 11:22
Много си я обичах тази книжка! И илюстрациите! :)
Честита Нова Година и всичко най-добро ти желая!
Nightwish El
цитирайЧестита Нова Година и всичко най-добро ти желая!
Nightwish El
6.
goran -
Йехууууууу:-) ;-) - Здрасти El:-) За много години:-) Здраве и щастие ти желая:-)
11.01.2011 10:35
11.01.2011 10:35
За приказките на Ръдиърд Киплинг - четящите хора знаят защо;-)
цитирайТърсене
