2. Национална Художествена Галерия
3. Национална Галерия за Чуждестранно Изкуство
4. Ски курорти в България
5. С цвят на пшеница
6. Диоген
7. Пътен дневник: „С чужденци из България” – автор Магаренцето
8. Първи впечатления от последно прочетеното
9. Следпразнично :) :) :)
10. Четива
11. "Бетонни градини"
12. Коментари и постинг, които си струва да прочетете
13. Тази година непременно! - от Кас и Времето за малкия Тони
14. До кога?
15. Пернати жители на Антарктида
16. Зодиакална статистика в blog.bg
17. Меддд - едно гърненце, второ гърненце, Пух Мечо:)
18. За зодиакалните знаци с :-)
19. Откъде е взел Каин жена си?
20. Граматика
21. Лисабонският договор
Прочетен: 50545 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 03.04.2012 21:10
Из "НОЩИ В БАЛКАНА"
1940
КОЛИ ПОД ЗВЕЗДИТЕ
Във Балкана, хей там, от двете бичкиджийници стари
слиза стръмно към селото старият букьовски път
и по него към тъмното, с пресни дъски натоварени,
седем скърцащи, скърцащи дълги коли се редят.
Най-подире, с последната, слизат надолу коларят
и един другоселец учител, застигнат в нощта.
И двамината пушат и в дългият път разговарят
за звездите, света и за други учени неща.
„Ти ми думаш, но аз ти не вярвам на думите още.
Та тъй казваш за Млечният път, от звезди, значи, цял.
А ний знаем си: господ замесвал в небесните нощви,
Духнал вятър и ситното боже брашно разпилял.”
А пък онзи, учителят, само мълчи, не говори
и внимава как стария тежки думи реди,
и лежи връз дъските, и гледа унесен нагоре,
а пък горе: милиони, милиарди, билиони звезди...
И проскърцват, проскърцват във равен напев колелата,
и полъхва на топло от едрия, тъмен Балкан,
а пък черният въздух мирише на клей от гората,
на треви, на сурово дърво, на тютюн и катран.
И наоколо всичко е тъмно и черно-красиво:
и Балкан, и коли, и дъски, и човеци, и път,
а най-черни изтежко пристъпват косматите биволи
и очите им, едрите, с лошото бяло лъщят.
Из ДЪЖД ВАЛИ – СЛЪНЦЕ ГРЕЕ
1963 – 1967
ЗАГУБИ
Тъй, както драсках си, и ето,
насред започнатият стих
във сгъвката на канапето
забравени неща открих.
И мисля си, загледан нямо
към инак веселия свод,
че може нещо по-голямо,
по-ценно в нашия живот
да е успяло да се скрие,
загуби, мушне, изпари
и неговата липса ние
да не усещаме дори...
ДОБРИТЕ ПИСМА
Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.
Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листото, с радост богато,
е вече летяло за мен.
Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
Добрите писма са на път!
КОНТАКТЪТ
Бях си леко поизпатил,
та след трета нощ безсънна
рекох на един приятел
просто, ей така, да звънна.
Звъннах. Никой. А след време
изяснен ми беше факта,
че желаел да подремне,
та издърпал бил контакта.
Виж го ти! Ех, знае господ
и за мен е туй привично
и все пак усетих този път
в него нещо символично:
този „Няма ме!” писука,
друг наистина го няма,
трети е до тебе тука
като зрителна измама.
Де сме ние, ей, другари
от младежките колони?
Нещо да не ни завари
с откачени телефони...
ЩУРЧЕТА
Среднощ, измъчен от слова,
от листа вдигнах аз глава
и под полето чувам, ето:
„кри-кри” – гласчето на щурчето.
И първи път почувствах аз,
че всъщност този негов глас
едва ли е забава лека,
тъй както мисли си човека.
„При този буболечи ръст
така далеч околовръст
нощта да огласяваш с песен –
това е труд, и то не лесен,
и сигур тоз другар звънлив
трещи като локомотив!
Каква ли неразумна сила
да бъде тъй е нагласила?”
Тъй казах си. Но чух след миг
да казвай той на свой език:
- Каква е силата, не зная,
но вероятно е оная,
която в нерви, труд и пот
и теб тресе те цял живот,
дано се чуе по-далече
и твоят звук на буболече. –
Тъй каза той. И за момент
смути ме тоз му аргумент,
но ето че след малко в мене
усетих радостно трептене
и тъй над стихналия град
със моя мъничък събрат
сами сред тишина голяма
заскърцахме отново двама.
НОВИ СТИХОВЕ
1963 – 1989
ПЪТЕЧКАТА
Сами сме в планината със нашия пазач.
Той готви, аз работя от утрина до здрач.
Допаднахме си с него! Но моето е само
я някоя бутилка, я тупване по рамо.
А пък от мен до стола са двеста метра път
и снощи доста плътно затрупа ни снегът.
Прегазих го и гледам: Велин към мене рине.
- Веднага да оставиш лопатата, Велине! -
Остави я и нищо. Добре, но сутринта
излизам и примигвам сред снежна белота:
Не го е карал никой, а ето – проста, ясна,
кажи-речи, излишна и до сълзи прекрасна –
върви, върви и тихо достига моя праг
пътечката от обич през трите педи сняг.
ДВАМИНА
Видях как стояха двамина другари
пред щанда със двете електрокитари.
Китарите бяха със жици и копчета,
другарите бяха по джинсове с джобчета.
Китарите бяха червено лакирани,
другарите бяха съвсем препарирани
и тъй пред тезгяха
втрещени стояха,
притиснали скули, в мечта и уплаха:
че двете китари
ще са техни след време;
че друг ще превари
преди тях да ги вземе!
И отсам, от другарите,
и оттам, от китарите
течеше един диалог без слова
и беше тъй тъжно, тъй тъжно това,
че заети с покупки на легла и юргани,
ний отсъждахме строго: „Какви хулигани!”,
и не виждахме как, взели свойте китарки,
с пуловер на шията, в блузите ярки,
те пробиват тавана и литват в небето,
високо, високо, там нейде, където
бог Армстронг им казва с прегракнал глас:
- Хайде бе! Де сте! Не можем без вас!
ЧИПОНОСО СЛЪНЦЕ
1975 – 1977
МЪЖЕ
Мое мъничко внуче, вън небето се мръщи
и е време да вкараме двете люлки във къщи.
Облечи си палтенцето и със мене ела.
Ух, какви са прогизнали в тази влажна мъгла
и станали твърди, и станали тежки!
А помниш ли техният полет лудешки,
и как се боричкахме двамата в тях
под бялата ябълка със вик и със смях?
Но лятото мина и какво да се прави,
кой друг ще разтегне тези възли корави
и кой ще навие това мокро въже?
В този дом освен нас няма други мъже,
а ний сме мъже, нали внученце малко,
и макар да е тъжно, и макар да е жалко,
да си внасяме люлките, вече краен е срок,
в тесен смисъл за тебе, а за мен – и в широк.
ЗА ЛИЧНО ПОЛЗВАНЕ
1955 – 1989
СЕРЕНГЕТИ
Това десетилетие
спокойно на вид,
но сякаш „Серенгети” е
културният ни бит.
Ръмженето, хрущенето
е близо, ала щом
не е със теб и с мене то,
пасем си мълчешком,
а страшното, минавайки,
оставя пустота,
и бавно глъхне в навика
викът на съвестта,
и нервите ненужни са,
битът ни – уреден,
и тъй, в съседство с ужаса
живеем ден след ден.
Видео интервю с Валери Петров - 24 април 2010 г.
Послепис:
Още няколко творби на други български автори, който прочетох през последните години:
Из „Предречено от Пагане” от Вера Мутафчиева
Из Чудомир, трети том. Спомени, пътеписи, статии и бележки. Част първа.
Из поредица „Галактика”, книга 61 – „Белият гущер”, автор Павел Вежинов
Из Приказен свят, том първи от Ангел Каралийчев
Из Избрани произведения за деца и юноши от Елин Пелин
Из сборника разкази „Шумки от габър” на Николай Хайтов
Из „Дневникът на един геолог” от Дончо Цончев – „Човек може да си почива само когато е уморен.”
Дончо Цончев и неговите живи разкази
Из романа „Прогнозата” от Дончо Цончев
Романа „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес” – от Антон Дончев
„Сказание за времето на Самуила” от Антон Дончев
„Трите живота на Кракра”, дял I-ви – от Антон Дончев
За романа “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” – от Илия Троянов
“Родна стряха” – учебно помагало по роден край, за 1 клас + моите впечатления от детските букварчета
Апропо, о „Апропо”
+
Деня на българската азбука
Стария цигулар, мигът и живота
Из "Повести на Белкин" и "Дама пика" от Александър Сергеевич Пушкин
Антарктида и един детски спомен
Старите хора и младежта
Пътен дневник: „С чужденци из България” – автор Облачето
Слънце:-) - Излизам на разходка:-) Не се гаси туй, що не гасне
Български думи с позабравено любопитно или нарицателно значение
12 април - Денят на космонавтиката
Народни мъдрости и завети
Психологически тест:-)
3 март в бащината къща
Гатанките на баба
Родови сънища
Реймънд Фийст и „Сага за войната на разл...
Лични думи – памет и мисли. Част първа
Приятен ден! - ;-)
Благодаря, че ми го припомни!
Усмивки :)))
12.09.2010 19:43
Трудното е да ги намериш – изкупили са ги за часове. Едната е със стихотворни басни, а другата е с по-лични творби.
Калинка, ако откриеш някоя от новите му творби, ще ти бъда много благодарен, ако споделиш. Ще се радвам да ми драснеш няколко реда.
Желая ти щастливи септемврийски дни, поздрав най-сърдечен:-)
Щастливи есенни дни и на теб :)
Усмивки :)))
Благодаря за постинга!
Благодаря за поощрителните думи – старая се да споделям интересните неща, които откривам
15.09.2010 23:15
" — Хихи-хи-хи! Ха-ха-ха!
Кой е скрит зад таз елха?
— Туй хлапе какво ли дири
между толкова вампири?
— Дири си белята то,
двеста хиляди на сто!
— На тоз свят един живот е —
той за някакво си коте!…
— Коте ли? Видях го аз!
— Че къде е то тогаз?
— От три часа вампиряса!
— А какъв му е адреса?
— Таласъмска 103!
— Я, върви го намери!
— Искаме да видим ние,
как кръвта му ще изпие!
— Като паяк на муха!
— Хи-хи-хи-хи! Ха-ха-ха!"
Благодаря, че ме върна в едни от най-щастливите ми мигове. Страхотен сняг имаше като бях малка..еййй...и ароматът на коледното дръвче...имах си и коте...и много обичах тази приказка :)
Поздрави,
Ел.
Изпращам ти и една моного любима за мен песен
http://www.vbox7.com/play:32fba45c - приятно слушане.;-)